Гайдарското надсвирване в село Гела (на шест километра от Широка лъка) се открива в първата събота на месец Август, а в неделя прелива в традиционния Илинденски събор. Традиционно, надсвирването се провежда на поляните до параклиса “Св. Илия“ над селото, но поради големия интерес прес последните години, сцената е изместена покрай пътя преди параклиса, където могат да се вият още по-дълги хора.
С всяка изминала година, фолклорното събитие набира все по-голяма популярност. Многобройните почитатели на родопската гайда често заприиждат ден-два по-рано. Компетентно жури с ръководител проф. Милчо Василев оценява участниците в три възрастови групи. Наградите са парични, предметни, а всеки участник си тръгва с почетна грамота.
Участниците се разпределят в три възрастови групи:
- До 14 годишна възраст – изпълнение на свободна програма до 5 минути;
- От 15 до 20 години – задължително изпълнение на бавна и бърза мелодия до 6 минути;
- Над 21 години – изпълнение на бавна и бърза мелодия до 7 минути.
”По-важно е хората да дойдат, да се докоснат до планината, до гайдата, до душевността на родопчанина, до това, което сме ние всъщност. Защото без хората я няма планината.”
Конкурсната програма на гайдарското надсвирване в село Гела стартира в около 10 часа, веднага след традиционното откриване на събора с изпълнение на ансамбъл 101 каба гайди. Поканени са да участват всички изпълнители на каба гайда от страната и чужбина, без ограничения, като записването може да се направи предварително или на място. Редът на явяването се определя с жребий. По преценка на журито може да бъдат допуснати и изпълнители на жура гайда. Често на събора присъстват и гости от други страни като Япония, Франция, Унгария, които истински обичат магията на българския фолклор.
Разбира се, едно такова събитие не може да мине без хапване и пийване. Чеверметата са задължителни и са се превърнали в традиция по време на надсвирването и родовите събори. Те присъстват всяка година като важна част от традиционната родопска кухня и традиция. Началото е поставено в далечната 1928 г., когато са изпечени над 30 чевермета на Илинденските поляни.
